НАЧАЛО |КОНТАКТИ |КАРТА НА САЙТА |НОВОТО В САЙТА
  
Начало » Общински дейности » Култура » Културни институти » Кратка ретроспекция на православните християнски традиции в Сливенския регион
 
Кратка ретроспекция на православните християнски традиции в Сливенския регион




"Ние почитаме сътворените неща, посредством които и в което Господ е реализирал нашето спасение,


Аз почитам и се прекланям пред Светия кръст и пред гроба Господен.


Почитам всички християнски храмове на Бога и всички места, в които Божието име е призовано.


Почитам ги не заради тяхната собствена природа, а като съсъд на неговите действия, като нещо, което Господ избра за да осъществи нашето спасение".


Йоан Дамаскин    



Православните християнски традиции в Сливенския регион имат многовековна история. Тя води началото си от времето на император Юстиниан Велики /525 – 565 г./, преминава като златна нишка през времето на Второто българско царство, свързвайки името си със Света гора Сливенска, продължава в годините на Османския период, бележейки своя завършек във времето на късното Българско Възраждане.


Сбирката "Християнско изкуство" в Сливен е формирана през последните четири десетилетия, в тясно сътрудничество между Художествената галерия и Сливенска митрополия.


От отпадналия от култова употреба иконен фонд, църковна утвар и дърворезба са събрани ценни образци на едно велико изкуство, поддържало векове християнската вяра, преживяло превратностите на времето, невежеството и вандализма.


След грижлива реставраторска намеса, тези творби са съхранени и върнати на обществото за нов живот, чрез музеен статут.


В тази сбирка се наблюдават интересни процеси, съпътстващи развитието на християнското изкуство в Сливенския регион от края на ХVІІ век до втората половина на ХІХ век.


В нея отчетливо могат да се проследят три стилистични направления.


- Влиянието на критската иконописна школа, поддържана до късно в ателиетата на Света гора, по-в Атон.


- Монашеско изкуство, съпътстващо процесите на възкресяване на християнството в поробените земи.


- Проникване и утвърждаване на Тревненската иконописна школа в региона.


Най-ранната икона в тази сбирка е иконата "Св. Йоан Кръстител" от ХVІІ век, дело на неизвестен светогорски майстор, владеещ до съвършенство високата линеарна и полихромна живопис.


В края на ХVІІ век и началото на ХVІІІ век на мястото на западналите храмове в региона се възраждат християнските традиции.


Това поражда нуждата от иконата и книжовните потреби.


В Сливенския регион се възражда старата сливенско-котленска книжовна школа.


Иконописта променя своя характер.


Изчезва свежестта на цвета и напрежението на формата. Иконографският типаж обеднява в своето разнообразие. Очертава се тенденция на огрубяване на образа и известна схематизация на изразните средства.


Тази промяна в иконописта стимулира примитива.


Развитието на това монашеско изкуство продължава през целия ХVІІІ век.


Възраждането идва като отражение на стария канон.


В резултат на социални, икономически и психологически процеси, в християнското изкуство се наблюдават значителни промени.


Почти едновременно в българските земи възникват и се развиват три самостоятелни художествени школи - в Трявна, Самоков и Банско. Към тях трябва да бъде прибавено и изкуството на дебърци от Албания.


Поради реформаторските процеси, протичащи в политическото пространство на Османската държава, движението на зографите става свободно, което благоприятства развитието и обновяването на християнското изкуство.


Иконата придобива празнично излъчване. Аскетичният образ е заменен с образи на светци с красиви и анатомично оформени лица. Изразът им става лъчезарен и задълбочен.


В техническо отношение се появяват нови похвати, а по отношение на стилистиката се забелязват далечни влияния на барока.


В Сливенския регион трайно се настаняват зографите и резбарите от Тревненската художествена школа, която в продължение на две столетия ще обновява християнските храмове, а представителите на двата големи тревненски зографски рода – Витановци и Захариевци, ще достигнат възхода на своето творчество, създавайки типажи, отличаващи ги от майсторите на тази епоха.


Откритие на тревненци е ниският хоризонт, който монументализира образа. Позите са естествени, а фигурите изградени с пластична логичност и дълбоко разбиране на анатомичната форма.


Този мултимедиен продукт е посветен на 100-годишнината от създаването на Художествения музей в Сливен, който в продължение на век успешно формира едно ново отношение към художественото и историческо наследство в Република България.



Светослав Милев,    


директор на Художествена галерия    


"Димитър Добрович" - Сливен    






Община Сливен - справка за задължения и плащания

Профил на купувача

Уведомления за инвестиционно предложение

Късноантична и средновековна крепост Туида - гр. Сливен

Инфо Туризъм Сливен

Пътеводител на Сливен

ОП 'Околна среда 2007-2013 г.'

Областен информационен център - Сливен

Община – приятел на детето

 
Последна актуализация: 19.12.2005 г. webmaster